Изкачване на връх Пирин в Пирин планина

Ако вече сте посетили по-известните върхове в Пирин, а имате желание да направите един малко по-непопулярен преход и имате добра физическа подготовка, изкачването на вр. Пирин вероятно ще ви допадне. Независимо кой маршрут изберете, подгответе се за стръмно изкачване, техничен терен и малко хора по пътя. Въпреки, че за разлика от други върхове в Пирин (Яловарника, Стражите и тн) тук няма да откриете катерачни пасажи и алпийската трудност не е висока, изкачването на вр. Пирин не е за туристи с малък опит, а самият преход е тежък като изисква добър баланс и тествана предварително планинска екипировка. Много е важно да се заредите с достатъчно вода, защото въпреки, че има чешми в началото на маршрутите до него, като цяло теренът е сух.

Връх Пирин е най-северният връх от основното било на планината и се извисява на 2593 м надморска височина. Въпреки, че не е част от основните туристически пътеки, до него се стига по маркирана пътека – червена и с пирамиди. Има няколко варианта за изкачването му:

Най-труден маршрут

От Предела през хижа Яворов – билото на вр. Албутин – подножието на Даутов връх – Плешки връх – връх Пирин. Този маршрут е най-ясно очертан и има най-добра маркировка, но голямото разстояние (около 19 км в посока), положителна денивелация (+2200 м) и техничен терен по билото го правят най-труден. Можете да планирате двудневен преход с нощувка в хижа Яворов, което значително ще улесни това приключение.

Умерена трудност

От село Сенокос. В рамките на едва 8-9 км ще съберете 1600 м положителна денивелация. Макар и много стръмен, този преход е сравнително директен и включва минаване през чешма по средата на пътя, където можете да презаредите запасите си от вода. Ако изберете този вариант, подгответе се с приложение, в което можете да качите маршрут и да го следвате (AllTrails, Locus map, Orux maps и тн), тъй като това е най-слабо маркираният вариант за изкачване на вр. Пирин. Задължително носете дълъг панталон, защото от тази страна върхът е обрасъл с клекове и треви.

Най-лесен маршрут

От ски писта Кулиното. Това е маршрутът, започващ от най-високата точка като ви спестява 300 м от изкачването. В рамките на 7 км ще изкачите 1300 м положителна денивелация. До ски пистата се стига с лек автомобил по тесен асфалтиран път, а нагоре маркировката е добра и се следи без голямо усилие. Първите 2-2.5 км са приятни по лек коларски път, но не се отпускайте, защото нагоре ви чака доста стръмно изкачване и продължителен сегмент с големи каменни блокове.

Предложението на CampingRocks за еднодневен кръгов преход

Ски писта Кулиното – вр. Пирин – вр. Плешки – вр. Безименен – Даутово езеро – ски писта Кулиното

(19 км, 1500 м D+)

Този маршрут включва най-лекото изкачване на вр. Пирин, комбинирано с красив билен преход като позволява да изминете цялото разстояние в двете посоки в рамките на един ден. Естеството на този преход изисква ранно тръгване, за да се приберете по светло като е препоръчително да носите челник за всеки случай. Член от екипа на CampingRocks навехна глезен на слизане от Даутово езеро и поради затрудненото придвижване, групата се озова на финала след здрач, но благодарение на челниците в раниците, единственият дискомфорт бе от дългото и продължително слизане с навехнат крак.

В началото на маршрута има чешма. Следваща опция за наливане на вода е от поток на 5.4 км от старта. Това е последната вода по пътя, затова е добре да напълните бутилките до горе. Дори да разполагате с преносим филтър за вода, не планирайте доливане от Даутово езеро, защото често е напълно пресъхнало.

Първите 2 км от маршрута представляват плавно изкачване по широка горска пътека. Важно е да хванете отбивката в дясно на 2.3 км, която ви отделя от основния път и започвате стръмно горско изкачване. Подобно отклонение в дясно ще откриете и на 4.3 км.

Щом излезете от горския пояс ще се озовете на продължителен пасаж от каменни блокове, който се изкачва почти до върха. Кучето талисман на екипа срещна известни затруднения и подбити лапички в борбата с канарите.

Излезете ли от каменната река, чака ви тревиста просека между клековете по склона на вр. Пирин. Макар че теренът става значително по-лек, изкачването е стръмно и изморително чак до билото, където можете да отдъхнете преди да се насочите към върховата пирамида. Още от билото се открива първата уникална гледка към мраморното било и пирамидата на вр. Вихрен.

Билният преход е интересен и изисква добър баланс и висока концентрация поради своето разнообразие от клекове, корени, камъни и каменни пасажи. На места маркировката се следи трудно, но пирадмидите са разположени на сравнително малки интервали. Преминаването през вр. Безименен (последният преди да предприемете спускане към Даутово езеро) за кратко минава над стръмен улей и изисква повече внимание, но теренът е широк и удобен, така че не представлява сериозна трудност. През цялото време имате красива панорама към ридовете Средоноса и Котешкия чал.

Не е задължително да изкачите Даутов връх, за да поемете надолу – пътеката за спускане към Даутово езеро започва от премката на върха и след стръмно тревисто спускане ще се озовете до пресъхналото корито, в което остава вода единствено на пролет. Снимките са от преход на екипа на 9 септември.

Пътеката за слизане от Даутово езеро до Ски писта Кулиното е доста по-лека и приятна за ходене от изкачването. Липсват каменните пасажи и прекалено стръмните наклони. В началото до съединението с пътеката към х. Яворов ще преминете през най-трудния участък от тази пътека, който се характеризира с леки изкачвания и спускания в гъста гора от клек, но благодарение на ясната пътека, маркировката се следи лесно.

Можете да почерпите идеи и мотивация за още интересни маршрути в българските планини и по света в блога за пътешествия и планинарство Bulgarian On The Road.

Изкачването на вр. Пирин и слизането от него в рамките на един ден е предизвикателно начинание и е подходящо за вас само, ако имате добър планински опит и убедителна физическа подготовка – дори тогава този преход ще ви отнеме цял ден. Ако не се чувствате уверени в подготовката си, най-разумно е да разбиете маршрута на 2 части с преспиване на х. Яворов.

Задължителна екипировка: