Румънски Карпати – Част 1: масивът Piatra Craiului 2024

 

В търсене на интересна и красива дестинация за активна лятна почивка с колегите набелязахме Румънските Карпати – сравнително близо, чудни гледки, екзотична атмосфера, замъци и диви планински масиви. Плановете се промениха поне 3 пъти докато изберем как точно да запълним седмицата отпуск възможно най-пълноценно. В крайна сметка зачеркнахме от списъка вр. Молдовеану (най-високият връх в Румъния), тъй като пътят до него все още бе затворен за зимата. Този пропуск, надявам се, ще поправим при следващото ни пътуване на север. Все пак успяхме да съчетаем три големи планински прехода с разглеждане на културни забележителности като запазим плана за умерено натоварване.

 

Пътуването придоби следната структура, съобразена с променливите метео условия, които заварихме:

 

Ден 1: Пътуване от София до гр. Бран, разглеждане на замъка Бран.

Ден 2: Поради дъжд и невъзможност за планински разходки със спане в планината - пътуване от Бран до гр. Сигишоара и разглеждане на старинната част на града. Градчето е страхотно за всеки, който харесва средновековна архитектура. Нощувка обратно в Бран.

Ден 3: Изкачване на вр. Ascutit в планинския масив Piatra craiului (точно върху този преход се фокусира Част 1) и сладък сън в малкия заслон с форма на гъбка на билото докато вън бушува една от първите летни бури.

Ден 4: Преход по билото на планинския масив Bucegi с красива залезна фотография на интересните скални формации и спане на палатки.

Ден 5: Разглеждане на Кралския дворец – Замъка Пелеш в Синая и почивка в гр. Брашов с разходка из града.

Ден 6: Преход до вр. Ciucas в планинския масив Ciucas - разходка, която ми се струваше най-безинтересната докато чертаех плана и която се оказа най-любимата ми от цялото пътуване.

Ден 7: Връщане в София.

 

Въпреки капризите на прогнозата, бих казала, че тази почивка се разви чудесно като всеки елемент от плана пасна перфектно и имахме удоволствието да почувстваме атмосферата на Карпатите в пълния й блясък. В тази CampingRocks експедиция участвахме аз (Стела), Кольо, Памела, Милен и кучето талисман на магазина – Ерик и ако имате планове да посетите тези места, всеки един от нас е на разположение да даде идеи и насоки.

 

Замъкът на граф Дракула (снимка: Стела Димитрова)

 

Тъй като още първата сутрин ни посрещна мрачно, дъждовно и мъгливо време (което всъщност много отива на Трансилвания), вместо към планината, тръгнахме към град Сигишоара. Старата му част е в списъка на ЮНЕСКО за културно наследство и определено го препоръчвам за посещение. Тесните, калдъръмени улички са в средновековен стил и самата разходка по тях под дъжда създава настроение. Предполага се, че граф Дракула (Влад Цепеш) е роден в Сигишоара, макар че разбира се, няма категорично доказателство за това. Независимо къде е родното му място, разходката до старинното каменно гробище, заобиколено от църкви и старинни сгради ни накара да се почувстваме като в романа на Брам Стоукър, а с Памела дори влязохме в криптата на една от църквите.

 

Уличките на Сигишоара (Снимка: Милен Методиев)

 

Снимка: Милен Методиев

 

Следващото утро вече беше време за екшън. Слънцето най-сетне се появи и макар че през по-голямата част от деня си остана скрито зад облаците, времето се оказа достатъчно стабилно, за да тръгнем нагоре.

 

Началото на пътеката започва от голям паркинг с чешма между селцата Zarnesti и Magura. Там оставихме колата и натоварихме раниците с всичко необходимо за нощувка в планината. Въпреки че накрая решихме да нощуваме в заслона на връх Ascutit, носехме палатки тъй като още не знаехме докъде ще стигнем и дали няма да предпочетем да разпънем бивак на друго място по билото. Честно казано, теренът в по-високата част на планината е техничен, но напълно проходим с ясна маркировка и добре подготвен турист или планински бегач би могъл да измине целия път до връх La Om (най-високия в масива) и обратно в рамките на един ден, но с тежки раници с багаж за бивак, това би било много трудно. Нашата цел бе да стигнем до билото и да хванем залеза, тъй като фотографите в групата (Памчето и Милен) държат на красивата и ясна светлина, която открива панорамите от върхове в този интервал от време.

 

Пътеката започва плавно да набира денивелация през гората като не предлага много равни участъци за почивка. Още в началото срещнахме първото голямо овчарско куче – нещо типично за Карпатите, което силно ме притесняваше заради нашето малко кученце. Ерик е смел и обича да се закача, но дори той осъзнава своето място в йерархията с хижарските и очарските кучета, които са около 6-7 пъти по-големи от него. За щастие първият овчарски пес се оказа много дружелюбен и изпитваше само интерес към Ерик, който за моя изненада бързо подви опашчица и притеснено се стремеше да се движи максимално далече – сякаш той бе чел купчина пътеписи в нета за страшните и озверени нарочно овчарки, създадени за бой с Карпатските мечки.

 

Първата овчарка (снимка: Стела Димитрова)

 

Не след дълго пътеката излезе за пръв път от гората и се вля в голяма ливада с овчарник, където срещнахме второ и също дружелюбно овчарско куче – това, обаче, имаше много засъхнала кръв по козината на врата, а един чужденец заяви, че не трябва да се предоверяваме на мирното поведение на кучето, защото „тези белези не са случайни“. На тази поляна отново заръмя лек дъжд, който дойде добре дошъл за разхлада от стръмното изкачване.

 

Излизане от горския пояс в масива Piatra craiului (снимка: Стела Димитрова)

 

Отново влязохме в гората и след известно време стигнахме до основната хижа в района – Cabana Curmatura. Там заредихме запасите си от вода на външната чешма и след кратко спречкване между Ерик и вързаните (за щастие) хижарски кучета, решихме направо да продължим нагоре.

 

Снимка: Стела Димитрова

 

Високопланинската част е много стръмна и каменлива, и въпреки че денивелацията се набира бързо, изкачването е изморително и продължително. В края на един от първите стръмни улеи, попаднахме на табела, според която до върха остават 2:30-3 часа. Дори с раници се справихме по-бързо, но предвид малкото оставащо разстояние в километри, това ни даде добра идея за наклона, който предстои. Малко преди последния етап до билото спряхме за следобедна почивка и хапнахме в размишления дали да не оставим раниците и да се качим олекотени до горе с план за сън в по-ниската част, но го отхвърлихме – всички искахме да спим на билото. Финалната права към вр Ascutit е предизвикателна и включва участък с верига, която помага изкачването на стръмна камина. Ние с Кольо се затруднихме най-много там заради Ерик, който е съгласен да катери камини само, ако някой го държи за дръжката на нагръдника и в крайна сметка се наложи да си го подаваме. Памела, за която това бе един от първите дълги планински преходи с раница (страхотен избор за дебют, нали?) се справи чудесно и всички бяхме впечатлени от липсата на мрънкане от нейна страна.

 

Най-сетне на билото на Piatra craiului (снимка: Кольо Данков)

 

Билото ни разкри един от най-красивите и бих казала, странни, залези, които съм виждала – облаците се спускаха и издигаха около нас като периодично ни поглъщаха в розово-червена пелена и ни осигуриха невероятни снимки.

 

Милен снима залеза (снимка: Кольо Данков)

 

Кратка поправка в настройките (снимка: Стела Димитрова)

 

Наближаващата буря и хладния вятър ни убедиха да нощуваме в заслона, който представлява пластмасова конструкция (с вид на плексиглас) с форма на гъба мухоморка, в която е разположен голям железен нар, достатъчен точно за 4 човека и куче. Не бих казала, че е особено комфортен, но тъй като носехме добри постелки и спални чували, стана доста уютно особено, когато навън заваля проливен дъжд. В заслончето си сготвихме вкусна лиофилизирана храна и щяхме да се наспим идеално, ако след полунощ не ни събуди странен авариен смс за мечка в района. Изглежда тези смс-и са стандартни за планинските части на Румъния, но успяха да ни изненадат. Освен това около мен почти със сигурност имаше полско мишле, но преходът бе успял да ме измори достатъчно, за да си заспя с мишка или без.

 

Заслончето, в което прекарахме нощта (снимка: Стела Димитрова)

 

Залез (снимка: Кольо Данков)